Антония, която преди 6 години полетя под влака в миг на отчаяние, прегърна първородния си син
Вече сме истинско семейство, казва 27-годишната майка, преминала през своята Голгота
В 11,25 ч на 4 септември в бургаска болница изплаква момченце, което майка му назовава Боян.
На никого не е кръстено, просто Антония доста харесва това име. Онази Антония, за която преди 6 година цяла България се моли и събира средства с вярата да я върне към живота.
Тогава “24 часа ” описа нейната история и провежда акцията “Да помогнем на Тони да стъпи в живота с нови крайници ”.
Сама и обезверена, в един ноемврийски ден преди 6 година Антония Спасова, тогава 21-годишна, полита върху релсите на бургаската гара. Влакът я оставя без крайници, само че благодарение на положителни хора, част от които към момента я поддържат.
Днес Тони е щастливо омъжена, а от месец и нещо е майка на прелестно момченце.
Младата жена не желае да се връща към тези дни и ревниво пази живота си от любопитни погледи. Благодарна е на всеки, който е подал ръка.
“Чувствам се не просто щастлива, а най-най-щастлива. Ако нямаш това, нямаш нищо ”, споделя Тони за майчинството. И тя, и таткото Божидар имат шанс - дребният Боян е от кротките бебета, които не се раздират от рев през нощта.
Още в първите дни след раждането щастливите родители извеждат сина си на разходка.
“Кърмя го, сменяме памперси, всички доста ми оказват помощ. Колкото и да си изтощен, няма нищо по-ценно от това да имаш детенце, да се грижиш за него ”, безапелационна е младата майка.
Тя и новото семейство са извънредно признателни на доктор Владимир Неделковски и екипа му в болничното заведение, където Антония ражда.
Боян е тънко бебе - роди се 2,8 кг и висок 48 см. Опитният гинеколог наблюдава цялата бременност на Тони, а за нейно благополучие тя минава напълно леко.
Бъдещата майка не се плаши и когато идва моментът - датата е планувана авансово, защото по разбираеми аргументи Тони ражда със секцио.
“Аз също съм признателен, че Антония прави оценка грижите, които положихме за нея. Предоставихме опция за компаньон в болничното заведение безусловно безплатно.
И тя, и брачният партньор й са много благи младежи
Като доктор мога да кажа, че бременността протече без никакъв проблем ”, сподели доктор Неделковски.
“През всичките 9 месеца се усещах прелестно. Обичана съм, а това значи доста за мен. Щастлива съм ”, споделя момичето, израснало в дом за сираци.
Това лято двамата с обичания Божидар подвигнаха женитба, пуснаха бели гълъби в символ на вяра, а измежду гостите на сантименталната гала в центъра “Морско казино ” бяха кметът Димитър Николов и зам.-кметът по просвета Диана Саватева, които през цялото време поддържат акцията на “24 часа ” в помощ на Антония Спасова.
А за първия си танц като семейство Тони и Божидар Ченкови бяха избрали песента “Двама ” от невероятния филм “Козият рог ”. Дългата бяла рокля скриваше протезите, с които Тони даже съумява да танцува.
Минават години, до момента в който се научи - първо да направи една крачка, след това две, след това няколко. Всеки ден завоюва дребни победи - съумяла е да стои толкоз време изправена в кухнята, че да направи баница, да отиде сама до най-близкия магазин.
Точно поради смелостта и хъса за живот “24 часа ” застана зад Антония. Отворихме банкова сметка, в която положителни хора даряваха през годините. С част от средствата получи първите си протези от доайена в протезирането доктор Димитър Ненчовски.
Той дружно с опитния ортопед доктор Лъчезар Захариев дойдоха в Бургас броени дни след случая, а първите думи на пациентката към екипа бяха: “Искам още веднъж да вървя! ”.
Младата жена впечатли медици и рехабилитатори с бързата си акомодация към протезите. Три месеца откакто бургаски ортопеди и съдови хирурзи избавиха живота, Тони стартира да върви. А година по-късно смелото момиче завоюва и първия си орден по тенис на маса на съревнование за хора с увреждания.
Запалва се около бургаския състезателен клуб “Джавелин ”, учреден от друго борбено момиче - Есмерай Ибриям, което след злополука остава в инвалидна количка. Тенис на маса е обичаният спорт на Антония още от дете.
Загубвайки краката си обаче, тя не има вяра, че един ден още веднъж ще може да му се наслаждения. Но среща подобаващите хора, също с двигателни проблеми, които я водят на тренировки и демонстрират, че спортът е вероятен, стига да имаш воля.
През годините Тони на няколко пъти сменя протезите със събраните пари по дарителската сметка, обгрижвана от най-хубавите рехабилитатори.
С дарените пари купува и нова инвалидна количка, която се постанова по-често да употребява, до момента в който е бременна.
С Божидар се срещат в Центъра за обществена рехабилитация и интеграция, който и двамата посещават под грижите на всеотдайната Марионела Стоянова, ръководител на центъра.
За първи път се виждат през 2018 година, сприятеляват се и стартират да си оказват помощ. Любовта сред тях пламва незабелязано и 5 години по-късно към този момент са семейство. Младоженците живеят при родителите на Божидар, които се грижат за Тони като за свое дете.
Това частично компенсира неналичието на родители, за които Антония цялостен живот е копняла. Не че ги няма - поради сиромашия биологичните майка и татко я оставят от дребна в дома за сираци в плевенското село Тотлебен.
През годините тя претърпява своите персонални драми, минава през доста болежка, а най-смазващото възприятие, което я превзема след тийнейджърските години, е, че е напълно сама и никой не се интересува от нея.
Едва откакто полита към релсите, схваща, че не е сама.
“Видях, че има хора, на които им пука за мен. Това ми даде мощ да се боря ”, удовлетворена е младата жена.
“Тони доста пъти е била сред живота и гибелта, само че откри ръка, която да я държи крепко на брега на живота и да продължат дружно ”, споделя зам.-кметът Диана Саватева. Тя е измежду хората, които и за момент не загърбват идеята в поддръжка на Антония и са до нея и в най-трудните моменти.
Доволни са и в Центъра за обществена акомодация - Тони и Божидар са първото семейство, основано се в центъра, а дребният Боян - първото им бебе.
Смелата Антония има вяра, че някой ден ще има и момиченце, а Божидар към този момент знае по какъв начин ще се споделя.
В 11,25 ч на 4 септември в бургаска болница изплаква момченце, което майка му назовава Боян.
На никого не е кръстено, просто Антония доста харесва това име. Онази Антония, за която преди 6 година цяла България се моли и събира средства с вярата да я върне към живота.
Тогава “24 часа ” описа нейната история и провежда акцията “Да помогнем на Тони да стъпи в живота с нови крайници ”.
Сама и обезверена, в един ноемврийски ден преди 6 година Антония Спасова, тогава 21-годишна, полита върху релсите на бургаската гара. Влакът я оставя без крайници, само че благодарение на положителни хора, част от които към момента я поддържат.
Днес Тони е щастливо омъжена, а от месец и нещо е майка на прелестно момченце.
Младата жена не желае да се връща към тези дни и ревниво пази живота си от любопитни погледи. Благодарна е на всеки, който е подал ръка.
“Чувствам се не просто щастлива, а най-най-щастлива. Ако нямаш това, нямаш нищо ”, споделя Тони за майчинството. И тя, и таткото Божидар имат шанс - дребният Боян е от кротките бебета, които не се раздират от рев през нощта.
Още в първите дни след раждането щастливите родители извеждат сина си на разходка.
“Кърмя го, сменяме памперси, всички доста ми оказват помощ. Колкото и да си изтощен, няма нищо по-ценно от това да имаш детенце, да се грижиш за него ”, безапелационна е младата майка.
Тя и новото семейство са извънредно признателни на доктор Владимир Неделковски и екипа му в болничното заведение, където Антония ражда.
Боян е тънко бебе - роди се 2,8 кг и висок 48 см. Опитният гинеколог наблюдава цялата бременност на Тони, а за нейно благополучие тя минава напълно леко.
Бъдещата майка не се плаши и когато идва моментът - датата е планувана авансово, защото по разбираеми аргументи Тони ражда със секцио.
“Аз също съм признателен, че Антония прави оценка грижите, които положихме за нея. Предоставихме опция за компаньон в болничното заведение безусловно безплатно.
И тя, и брачният партньор й са много благи младежи
Като доктор мога да кажа, че бременността протече без никакъв проблем ”, сподели доктор Неделковски.
“През всичките 9 месеца се усещах прелестно. Обичана съм, а това значи доста за мен. Щастлива съм ”, споделя момичето, израснало в дом за сираци.
Това лято двамата с обичания Божидар подвигнаха женитба, пуснаха бели гълъби в символ на вяра, а измежду гостите на сантименталната гала в центъра “Морско казино ” бяха кметът Димитър Николов и зам.-кметът по просвета Диана Саватева, които през цялото време поддържат акцията на “24 часа ” в помощ на Антония Спасова.
А за първия си танц като семейство Тони и Божидар Ченкови бяха избрали песента “Двама ” от невероятния филм “Козият рог ”. Дългата бяла рокля скриваше протезите, с които Тони даже съумява да танцува.
Минават години, до момента в който се научи - първо да направи една крачка, след това две, след това няколко. Всеки ден завоюва дребни победи - съумяла е да стои толкоз време изправена в кухнята, че да направи баница, да отиде сама до най-близкия магазин.
Точно поради смелостта и хъса за живот “24 часа ” застана зад Антония. Отворихме банкова сметка, в която положителни хора даряваха през годините. С част от средствата получи първите си протези от доайена в протезирането доктор Димитър Ненчовски.
Той дружно с опитния ортопед доктор Лъчезар Захариев дойдоха в Бургас броени дни след случая, а първите думи на пациентката към екипа бяха: “Искам още веднъж да вървя! ”.
Младата жена впечатли медици и рехабилитатори с бързата си акомодация към протезите. Три месеца откакто бургаски ортопеди и съдови хирурзи избавиха живота, Тони стартира да върви. А година по-късно смелото момиче завоюва и първия си орден по тенис на маса на съревнование за хора с увреждания.
Запалва се около бургаския състезателен клуб “Джавелин ”, учреден от друго борбено момиче - Есмерай Ибриям, което след злополука остава в инвалидна количка. Тенис на маса е обичаният спорт на Антония още от дете.
Загубвайки краката си обаче, тя не има вяра, че един ден още веднъж ще може да му се наслаждения. Но среща подобаващите хора, също с двигателни проблеми, които я водят на тренировки и демонстрират, че спортът е вероятен, стига да имаш воля.
През годините Тони на няколко пъти сменя протезите със събраните пари по дарителската сметка, обгрижвана от най-хубавите рехабилитатори.
С дарените пари купува и нова инвалидна количка, която се постанова по-често да употребява, до момента в който е бременна.
С Божидар се срещат в Центъра за обществена рехабилитация и интеграция, който и двамата посещават под грижите на всеотдайната Марионела Стоянова, ръководител на центъра.
За първи път се виждат през 2018 година, сприятеляват се и стартират да си оказват помощ. Любовта сред тях пламва незабелязано и 5 години по-късно към този момент са семейство. Младоженците живеят при родителите на Божидар, които се грижат за Тони като за свое дете.
Това частично компенсира неналичието на родители, за които Антония цялостен живот е копняла. Не че ги няма - поради сиромашия биологичните майка и татко я оставят от дребна в дома за сираци в плевенското село Тотлебен.
През годините тя претърпява своите персонални драми, минава през доста болежка, а най-смазващото възприятие, което я превзема след тийнейджърските години, е, че е напълно сама и никой не се интересува от нея.
Едва откакто полита към релсите, схваща, че не е сама.
“Видях, че има хора, на които им пука за мен. Това ми даде мощ да се боря ”, удовлетворена е младата жена.
“Тони доста пъти е била сред живота и гибелта, само че откри ръка, която да я държи крепко на брега на живота и да продължат дружно ”, споделя зам.-кметът Диана Саватева. Тя е измежду хората, които и за момент не загърбват идеята в поддръжка на Антония и са до нея и в най-трудните моменти.
Доволни са и в Центъра за обществена акомодация - Тони и Божидар са първото семейство, основано се в центъра, а дребният Боян - първото им бебе.
Смелата Антония има вяра, че някой ден ще има и момиченце, а Божидар към този момент знае по какъв начин ще се споделя.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ